БМА представи данните от проекта „Картографиране на музикалния сектор в България“
Проектът „Картографиране на музикалния сектор в България“ бе представен днес. Той е реализиран от Българската музикална асоциация (БМА) с подкрепата на ПРОФОН. Това е наистина огромен проект, който отне две години с много масирано проучване в цялата страна. Това е не просто статистика, а задълбочено проучване на инфраструктурата, на сценичните пространства и оттам към образование, професионално развитие и заетост, каза проф. Христо Йоцов, председател на управителния съвет на Българската музикална асоциация. ДАННИТЕ ОТ ПРОУЧВАНЕТО Изпълнителният директор на БМА Мирена Станева представи данните от проучването. Тя отбеляза, че сред целите му са да се събере и анализира качествена и количествена информация, която да послужи за формулирането на адекватни за нуждите на музикалната екосистема; да се предприемат законодателни и социално икономически мерки; да се разработят съвместно с Министерство на културата различни инструменти за финансиране и политики, съобразени със спецификите на сектора; да се съберат и обобщят данни за сценични пространства, фестивали, финансиращи програми и др., които са приложими в работата и полезни за професионалното развитие на членовете на Българска музикална асоциация. За целите на проекта са проведени кабинетно проучване на състоянието на музикалния сектор в България, социологическо проучване на заетите в сектора професионалисти и проучване на икономическия принос на музикалния сектор в сътрудничество с Обсерваторията по икономика на културата. Според направеното проучване сред годните за сценични изяви пространства най-много са читалищата (555), след това са културните институти (302), следвани от откритите сцени (222) и частните пространства (174). Наблюдава се по-голям брой инструментални школи в сравнение с остана музикални школи. Немалка част от закритите пространства са такива, които се адаптират за сценични изяви. Фестивалите съставляват средно около от събитията в общините, като в по-големия си процент това са фолклорни. Липсва достатъчно информация за частните пространства, която да бъде анализирана, обясни Станева. По думите й предизвикателствата пред артистите в България са липса на национална стратегия, липса на регулация на музикалните мениджъри, липса на подкрепа за независими музиканти, липса на финасиране, недостиг на достъпни сценични пространства, липса на подкрепа за млади артисти, ограничение за използване на сценичните пространства на културните институти, остаряла инфраструктура в публичните институти. От екипа на БМА са изготвили и предложения за справяне с тези предизвикателства. Сред тях са равноправие между публичен и независим сектор, културна политика, която подкрепя независимия сектор, развитие на финансирането през фондове, което е достъпно до организации и артисти от цялата страна, адекватни финансиращи програми с подходящ срок и възможности за планиране, програми за финансиране на клубове и сценични пространства, програма за дотиране на билети при независмите артисти, увеличаване на финансирането и закон за меценатството. Сред предложенията на БМА са също да бъдат създадени: данъчно осигурителна система, адекватен закон, съобразен с особеностите на труд на музикантите; статут на музикалната професия; функционален регистър на професионалните артисти; опростяване на невнесените осигуровки, повишение на нормативно признатите разходи, признаване на отработеното време по граждански договори за трудов стаж, силно присъствие на браншови организации. МОБИЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ В рамките на проекта е създадено мобилното приложение „Музикален гид на сценичните пространства в България“, което бе представено от Румена Калчева. Тя обясни, че приложението е отворено е за всички сценични пространства в България, осигурява бърз и лесен достъп до обширен масив от данни, както и възможност за цялостно планиране на музикалната дейност на артиста. Освен това улеснява процеса на идентифициране на сценичните пространства и комуникацията по веригата артист - сцена - публика, подчерта Калчева. Тя отбеляза, че в момента на пускане на платформата са достъпни над 500 пространства – читалищни, частни и общински пространства и демонстрира как изглежда приложението. Калчева уточни, че в момента тече процес на тестване, а в началото на следващата година ще бъде налично за безплатно разпространение и използване.
|
|
Подиум на писателя
Пробив в разчитането на древни текстове, виртуално разгъване на свитъци от Херкулан
Изследователски екип, използващ иновации в областта на изкуствения интелект и напреднала образна диагностика, е постигнал значителен напредък в разчитането на древни текстове. Те са успели да декодират съдържанието на свитък от Херкулан, който е бил овъглен пр ...
Добрина Маркова
|
Подиум на писателя
Андрю Шон Гриър разказва за творческия си процес и литературата
Андрю Шон Гриър (Andrew Sean Greer) е писател, известен със своите ярки и хумористични романи, които често предизвикват усмивки и размисли. Неговият роман "По-малко" (Less) от 2017 г. спечели наградата Пулицър и затвърди репутацията му на един от най-оригиналн ...
Валери Генков
|
Как активният потребител променя правилата на играта в дигиталната ера
Ангелина Липчева
|
Подиум на писателя
На лунна светлина и геноцидът – как историята вдъхновява литературата
На 23 юни, в Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен, ще се проведе представяне на романа „На лунна светлина“ от Жюстин Томс. Събитието ще започне в 17:30 часа и входът е свободен, съобщават от библиотеката.
Жюстин Томс е ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Летни и есенни литературни шедьоври от жени с цветна идентичност за 2026 година
Лятото и есента на 2026 година обещават вълнуващи литературни издания, особено от жени от цветните общности. С настъпването на новата година, символизираща нови начала и промени, литературата предлага платформа за изразяване на сложни преживявания и идентичнос ...
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
„Тайни и други хобита“: когато обикновените хора крият необикновени истории
Новата книга на Мери Хана Терцино „Тайни и други хобита“ обещава да привлече вниманието на читателите със своите многопластови герои и въздействащи истории. Сборникът, който предстои да бъде издаден от издателство Cornerstone Press на 20 октомври 2 ...
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Животните в куиър литературата: митични символи на идентичност
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Първият български представител в EBVS и новите хоризонти за ветеринарната медицина
Валери Генков
|
В новия брой на списание „Ветеринарна практика“ д-р Евелина Рабаджийска-Тодорова споделя своите виждания относно европейските стандарти във ветеринарната медицина, бъдещето на следдипломното обучение и необходимостта от разработване на национална стратегия за специализации в тази област.
Д-р Рабаджийска-Тодорова, ветеринарен лекар с опит в Германия и съосновател на „Vet Academy“, предоставя задълб ...
|
Подиум на писателя
Пробив в разчитането на древни текстове, виртуално разгъване на свитъци от Херкулан
Добрина Маркова
|
|
14:02 ч. / 05.12.2024
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 5618 |
|
Проектът „Картографиране на музикалния сектор в България“ бе представен днес. Той е реализиран от Българската музикална асоциация (БМА) с подкрепата на ПРОФОН.
Това е наистина огромен проект, който отне две години с много масирано проучване в цялата страна. Това е не просто статистика, а задълбочено проучване на инфраструктурата, на сценичните пространства и оттам към образование, професионално развитие и заетост, каза проф. Христо Йоцов, председател на управителния съвет на Българската музикална асоциация.
ДАННИТЕ ОТ ПРОУЧВАНЕТО
Изпълнителният директор на БМА Мирена Станева представи данните от проучването. Тя отбеляза, че сред целите му са да се събере и анализира качествена и количествена информация, която да послужи за формулирането на адекватни за нуждите на музикалната екосистема; да се предприемат законодателни и социално икономически мерки; да се разработят съвместно с Министерство на културата различни инструменти за финансиране и политики, съобразени със спецификите на сектора; да се съберат и обобщят данни за сценични пространства, фестивали, финансиращи програми и др., които са приложими в работата и полезни за професионалното развитие на членовете на Българска музикална асоциация.
За целите на проекта са проведени кабинетно проучване на състоянието на музикалния сектор в България, социологическо проучване на заетите в сектора професионалисти и проучване на икономическия принос на музикалния сектор в сътрудничество с Обсерваторията по икономика на културата.
Според направеното проучване сред годните за сценични изяви пространства най-много са читалищата (555), след това са културните институти (302), следвани от откритите сцени (222) и частните пространства (174). Наблюдава се по-голям брой инструментални школи в сравнение с остана музикални школи. Немалка част от закритите пространства са такива, които се адаптират за сценични изяви. Фестивалите съставляват средно около от събитията в общините, като в по-големия си процент това са фолклорни. Липсва достатъчно информация за частните пространства, която да бъде анализирана, обясни Станева. По думите й предизвикателствата пред артистите в България са липса на национална стратегия, липса на регулация на музикалните мениджъри, липса на подкрепа за независими музиканти, липса на финасиране, недостиг на достъпни сценични пространства, липса на подкрепа за млади артисти, ограничение за използване на сценичните пространства на културните институти, остаряла инфраструктура в публичните институти.
От екипа на БМА са изготвили и предложения за справяне с тези предизвикателства. Сред тях са равноправие между публичен и независим сектор, културна политика, която подкрепя независимия сектор, развитие на финансирането през фондове, което е достъпно до организации и артисти от цялата страна, адекватни финансиращи програми с подходящ срок и възможности за планиране, програми за финансиране на клубове и сценични пространства, програма за дотиране на билети при независмите артисти, увеличаване на финансирането и закон за меценатството.
Сред предложенията на БМА са също да бъдат създадени: данъчно осигурителна система, адекватен закон, съобразен с особеностите на труд на музикантите; статут на музикалната професия; функционален регистър на професионалните артисти; опростяване на невнесените осигуровки, повишение на нормативно признатите разходи, признаване на отработеното време по граждански договори за трудов стаж, силно присъствие на браншови организации.
МОБИЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
В рамките на проекта е създадено мобилното приложение „Музикален гид на сценичните пространства в България“, което бе представено от Румена Калчева.
Тя обясни, че приложението е отворено е за всички сценични пространства в България, осигурява бърз и лесен достъп до обширен масив от данни, както и възможност за цялостно планиране на музикалната дейност на артиста. Освен това улеснява процеса на идентифициране на сценичните пространства и комуникацията по веригата артист - сцена - публика, подчерта Калчева.
Тя отбеляза, че в момента на пускане на платформата са достъпни над 500 пространства – читалищни, частни и общински пространства и демонстрира как изглежда приложението. Калчева уточни, че в момента тече процес на тестване, а в началото на следващата година ще бъде налично за безплатно разпространение и използване.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Наградите „Читател на годината“ в Пловдив: малки и големи почетени за любовта към книгите
В пловдивската Народна библиотека „Иван Вазов“ се проведе церемония по връчване на наградите „Читател на годината от 5 до 105“. Тази инициатива е насочена към насърчаване на четенето и се организира ежегодно, като отличията се ...
|
Избрано
Пейдж Луис представя нова перспектива за индивидуалната агенция в своя дебютен роман Канон
В дебютния си роман "Канон" (Canon) Пейдж Луис (Paige Lewis) разглежда темата за индивидуалната агенция в контекста на почти апокалиптични времена. Чрез бързо развиващи се глави и многопластов наратив, авторката разказва за лъжите и насилието, които "висшите ...
|
Рядко издание на „Брулени хълмове“ с печатни грешки на търг в Лондон, цената достига 600 000 лири
|
Ако сте поропуснали
От украинска поезия до „Декамерон“: Какво ново на книжния пазар тази седмица
Три нови заглавия ще обогатят книжния пазар в третата седмица на юни, съобщават издателствата. Сред тях е стихосбирката на украинския автор Максим Кривцов, озаглавена „Стихове от бойницата“. Тя ще бъде представена на 17 юни в Място за четене и ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |